Oct 3, 2012, 2:29 PM

На бившите приятелства

642 0 1

Обичах всички твои слабости

и всички твои неизказани слова,

обичах твоите нелепи недостатъци,

но не – не бе достатъчно това!

 

Не бе достатъчно, но беше истинско,

без фалш, усмивки и лъжи,

без лицемерно гневно свикване,

което в мен  измамно да тежи!

 

Сега – поглеждайки от разстояние,

когато друго е на дневен ред,

разбирам без фалшиво разкаяние,

че трябва да се гледа все напред!

 

Уроци всеки във живота получава,

но истинският смисъл в тях  е,

когато те  са правилно разбрани

и грешките  не се превръщат в грях!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Екатерина Спасова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...