В хилядите думи, 
в хилядите мои грешки, 
намират се хиляди постъпки,
постъпки и не до там човешки. 

Миналото ми изпълнено е с много кръв и жар, 
сълзи и плач по мен се лееха,
завързвах познанства, а след това пожар,
а те ме гледаха и отгоре ми се смееха.

Ти стана свидетел на моите сълзи - човешки, 
без срам, без укор, без капка сарказъм, 
помисли си, че се правя на "тежка",
за момент се усъмни в тази инвазия. 

Но аз мъчех се над пошлите си чувства, 
дълго време сляпа бях,
но днес докосвам с устни, твоите устни,
и с тях искам да умра. 

Твоето име, в сърцето ми гравирано,
боли ме всеки път, 
ръцете ти, по кожата ми татуирани,
оставят дъха на твойта кръв и плът.

И как смяташ ти, че след всичките ми чувства, 
ще те обрека на гроб студен,
ще докосвам не твоите, а някои чужди,
ще гледам теб обезчестен?! 

И как смяташ ти, че моето сърце
без ключ за друг ще се отвори,
като този ключ е в теб,
за един-единствен се отваря, на никой друг не ще говори.

Как мислиш ти, че думите ми може
да не излизат от моето сърце, 
взри се, слънце, взри се,
тук в мен е твоето лице.