9 oct 2007, 22:17

На чаша вино...

  Poesía
1.5K 0 10

Седя. Пред мен е чаша вино.
Кървавият й отблясък е вътре в мен.
Не една мисъл транзитно мина
и не отдели нощта от ден.

Пиянствам.
Ден ли, два ли...
вечност цяла
мисълта ми билото не ще превали.

Билото... от алкохолни пари...
Да плача - сълза не ми остана
за тебе... Господ да ме пази -
щастието с тебе е измамно...

Цигарен дим и дъх на вино.
Сърдечен спазъм на скъсана струна.
Тъмен поглед до ада достигнал.
Сега вече не си ми нужен...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Нели Илиева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Усмивка, Врабчо, слънцето пак изгрява
  • Сърдечен спазъм на скъсана струна...
    Красиво Капричио..

    Мелодия във мен нахлува...-
    Малко тъжна...-
    За едно тъжно момиче...
  • Аз също те обикнах , Маги! И много ти се радвам!!! Както и на болшинството тук - великолепни сте!!!
  • Прегръдки и целувки за всички ви!!!
    Какво да се прави? - живота е твърде шарен... ту слънце... ту дъжд...
  • Много хубаво, Нели!!! Поздрави!!!

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...