14 may 2009, 22:28

На червена светлина

  Poesía
907 0 0

В  краските на черното и бялото ще се откривам.

     (Тъкмо се научих да обичам.)          

В света на тъмното ще се изгубя, ще се моля и ще тичам.

Краката няма да се уморят,

умът ми само от толкова молитви ще е празен.

(Открий ме! Никога не казах.)

Бяла, денем, като светлината, невидими целувки ще раздавам.

(И ти от тях ще получаваш.) 

Ще се смея със смеха на вятъра и ще плача със дъжда.

(Няма да ме виждаш вече.)

Черна нощем, ще завивам едно момче с одеяло от любов.

(Позна ли себе си във него?)

И ще бдя над тебе призрачна и бледа,

твоите очи никога не ще да ме познаят.

И само на червена светлина от онази моята любима свещ,

аз ще се покажа, ще ме любиш на червена светлина,

а когато изгори на сутринта с белотата ще се слея, ще изчезна!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мег Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...