May 14, 2009, 10:28 PM

На червена светлина

  Poetry
909 0 0

В  краските на черното и бялото ще се откривам.

     (Тъкмо се научих да обичам.)          

В света на тъмното ще се изгубя, ще се моля и ще тичам.

Краката няма да се уморят,

умът ми само от толкова молитви ще е празен.

(Открий ме! Никога не казах.)

Бяла, денем, като светлината, невидими целувки ще раздавам.

(И ти от тях ще получаваш.) 

Ще се смея със смеха на вятъра и ще плача със дъжда.

(Няма да ме виждаш вече.)

Черна нощем, ще завивам едно момче с одеяло от любов.

(Позна ли себе си във него?)

И ще бдя над тебе призрачна и бледа,

твоите очи никога не ще да ме познаят.

И само на червена светлина от онази моята любима свещ,

аз ще се покажа, ще ме любиш на червена светлина,

а когато изгори на сутринта с белотата ще се слея, ще изчезна!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мег All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...