Чупи и разкъсвай
яремите стари.
Лъжите на пух
и на прах направи!
Ти имаш зад себе си
верни другари,
които не жалят
бунтовни глави!
На сред път не спирай
ръката си мъжка.
Стихията,
друга стихия гаси.
Аз вярвам,
че с твоята сила юнашка,
косата ти
бурени ще окоси!
В живота ни никога
вакуум няма,
природата празно при нас
не търпи.
Ти с бомба
изровиш ли някъде яма,
темел на палати
от туй направи!
Рушиш ли напразно
с дела и със думи,
и нищо на Празното
ти не строиш,
за хората ти ще си
Черната Чума...
А искаш ли с нея
мегдан да делиш?
Напротив не ставай ти
звяр кръвожаден,
ни "мента" която
интриги плете.
Не спирай
на свойто Доволство
отдаден,
че можеш да паднеш,
и на колене!
Удри безпощадно
химерите стари,
докато
отровната плесен
умре.
О, нека те смятат,
че си безпощаден,
Историята тебе
ще те разбере!
1952 г. Първомай
© Христо Славов Todos los derechos reservados