На Човека

Чупи и разкъсвай
яремите стари.
Лъжите на пух
и на прах направи!
Ти имаш зад себе си
верни другари,
които не жалят
бунтовни глави!

На сред път не спирай
ръката си мъжка.
Стихията,
друга стихия гаси.
Аз вярвам,
 че с твоята сила юнашка,
косата ти
бурени ще окоси!

В живота ни никога
 вакуум няма,
природата празно при нас
не търпи.
Ти с бомба
изровиш ли някъде яма,
темел  на палати
от туй направи!

Рушиш ли напразно
с дела и със думи,
и нищо на Празното
ти не строиш,
за хората ти ще си
 Черната Чума...
А искаш ли с нея
 мегдан да делиш?

Напротив не ставай ти
 звяр кръвожаден,
ни "мента" която
 интриги плете.
Не спирай
на свойто Доволство
 отдаден,
че можеш да паднеш,
и на колене!

Удри безпощадно
химерите стари,
докато
 отровната плесен
 умре.
О, нека те смятат,
че си безпощаден,
Историята тебе
ще те разбере!

 1952 г. Първомай