Вдъхновението си аз простичко получих,
седейки в стола син и изпочупен,
замисилх се - дали от живота досега
аз нещичко научих.
И сетих се за всички малки хора,
които в живота ти се бъркат,
досаждат без умора -
главата ти разбъркват.
Наред със тях аз срещнах
и хора достойни, добри,
на тях с готовност прошепнах
моите болки и мечти.
Сред всички там седеше
един нешлифован диамант -
с усмивката си тя красеше
и с погледа си неразбран.
С различните си странности ме запозна,
понякога ми беше трудно,
но внезапно осъзнах,
че в приятелството трябва да се мъчиш по-усърдно.
За кратки три години
обиколихме ний света,
минахме през планини и пустини,
за да докажем любовта.
Ще оплюят някои тези думи -
за каква любов тук иде реч?
Но не знаят те, че по приятелските друми
любовта ще властва веч.
И сякаш ти дете отглеждаш,
трепериш всеки час,
тъгата му усещаш,
говориш тихичко на глас.
Стена от щастие и от неволи
редиме ние две.
Понякога случват се и скандали,
но с лекота ги подминаваме.
Разбирам аз,
във нея щом погледна,
че истината най-добра е тя за нас
и смисъл няма от играта ежедневна.
Приятелството ни
величествено тя направи -
с тежки усилия
грешките ми позабрави.
Всички мои настроения търпи,
в трудния момент до мен стои.
Рядко се стига до кавги,
а студенината спря да ни дели.
С тези стихове
аз дълбоко се прекланям.
Пред нейното величество
без думички оставам.
И така, животът ни ще продължава
в усмивки и сълзи,
с пола или със пижама
моя приятелка ще се нарича тя - Даяна.
© Габи Todos los derechos reservados