11 jul 2007, 9:55

НА ДЕЦАТА МИ 

  Poesía
707 0 6

Син и дъщеря прекрасни

между двама ни вървят

в утрините ни неясни,

пълни с обич и тъга.


Пътищата се пресичат,

бури все така гърмят,

минзухар е той усмихнат,

тя - кокиче с нежен цвят.


Топля ги с очите свои,

милвам с ласкава ръка

и пораснаха, но още -

те са моите деца.


Влюбени в деня насъщен,

в утрото и вечерта.

Нека ни израснат мъдри

с нежни, влюбени сърца.

© Дора Ефтимова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??