Син и дъщеря прекрасни
между двама ни вървят
в утрините ни неясни,
пълни с обич и тъга.
Пътищата се пресичат,
бури все така гърмят,
минзухар е той усмихнат,
тя - кокиче с нежен цвят.
Топля ги с очите свои,
милвам с ласкава ръка
и пораснаха, но още -
те са моите деца.
Влюбени в деня насъщен,
в утрото и вечерта.
Нека ни израснат мъдри
с нежни, влюбени сърца.
© Дора Ефтимова All rights reserved.
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
