7 ene 2007, 14:13

На Диди

  Poesía
895 0 3

На Диди

С Диди се запознахме напълно случайно
аз софиянец, а тя от Бургас,
след няколко смешки много нахално
поканих я да дойде на гости у нас.

Но тя се намръщи и взе, че ме отряза,
уби безусловно мойта мечта,
погледна ме остро и строго ми каза
"Не мога да правя такива неща". 

А аз и отвърнах "Ти ли не можеш,
та тебе те знае целия Бургас
я ставай и тръгвай веднага
решил съм - идваш у нас".

И тя съгласи се, и тръгна със мене
възтържествува накрая тази правда,
и аз съм доволен, и тя е доволна
доиде в мойта квартира в Равда.

На сутринта, когато реши да си ходи
разцъфнала, като малко кокиче
погледна ме тя и мило ми каза
"ВЪЙ, ама аз не съм такова момиче".

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Владо Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....