На дядо
На дядо
Там, в китното селце,
завинаги заключено е моето сърце,
под стряхата на дядовата къща,
където споменът отново жив се връща.
За лета горещи, нямат чет,
с ухание на плодове и мед.
За лястовицата, запяла на стобора,
която ден след ден не знай умора.
И ето дядо с разкопчана риза,
усмихнат на двора пак излиза.
Той блага дума има за всеки
и обич разпръсква с пълни шепи.
Разходките чудни в гората
с кобилата сива пълнят душата.
Каруцата с песен към бостана лети,
от шегите на дядо смехът ни звъни...
Ръка протягам спомена да върна,
щастлива дядо да мога да прегърна.
А навън камбани прощални ехтят,
от болка жестока сърцата пищят.
Как тихо е вече на двора,
тъжна птица сивее на бора.
И всичко някак опустя,
откакто гласът на дядо онемя...
Там, в китното селце,
завинаги заключено е моето сърце,
под стряхата на дядовата къща,
където споменът отново жив се връща.
За лета горещи, нямат чет,
с ухание на плодове и мед.
За лястовицата, запяла на стобора,
която ден след ден не знай умора.
И ето дядо с разкопчана риза,
усмихнат на двора пак излиза.
Той блага дума има за всеки
и обич разпръсква с пълни шепи.
Разходките чудни в гората
с кобилата сива пълнят душата.
Каруцата с песен към бостана лети,
от шегите на дядо смехът ни звъни...
Ръка протягам спомена да върна,
щастлива дядо да мога да прегърна.
А навън камбани прощални ехтят,
от болка жестока сърцата пищят.
Как тихо е вече на двора,
тъжна птица сивее на бора.
И всичко някак опустя,
откакто гласът на дядо онемя...
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Вероника Борисова Todos los derechos reservados
