9 nov 2014, 22:13  

На дъх разстояние

  Poesía
744 0 1

 


Кой казва, че умира Любовта,
сърцата ни когато са ранени?
Че не оставя никаква следа,
когато пулсът спре в нашите вени?
Кой казва, че един болезнен миг
на чувствата вратата ще затръшне
и ще умре обичаният лик,
за да не може вече да възкръсне?
Кой казва, че от мене си далече
щом в мислите си на дъх разстояние.
Прости ми, че без мен заспиваш вечер!
Прости ми, че... всяко мое признание
сърцето ти разкъсва пласт след пласт!
Прости ми, че е толкоз тъжен края!
Прости, че те обичам още аз!
Навярно ще се срещнем пак

.........................................във Рая.



Павлина Соколова

'2013


 


¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Павлина Соколова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • невероятно сътворено! благодаря ти! :*

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...