Nov 9, 2014, 10:13 PM  

На дъх разстояние

  Poetry
735 0 1

 


Кой казва, че умира Любовта,
сърцата ни когато са ранени?
Че не оставя никаква следа,
когато пулсът спре в нашите вени?
Кой казва, че един болезнен миг
на чувствата вратата ще затръшне
и ще умре обичаният лик,
за да не може вече да възкръсне?
Кой казва, че от мене си далече
щом в мислите си на дъх разстояние.
Прости ми, че без мен заспиваш вечер!
Прости ми, че... всяко мое признание
сърцето ти разкъсва пласт след пласт!
Прости ми, че е толкоз тъжен края!
Прости, че те обичам още аз!
Навярно ще се срещнем пак

.........................................във Рая.



Павлина Соколова

'2013


 


Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Павлина Соколова All rights reserved.

Comments

Comments

  • невероятно сътворено! благодаря ти! :*

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...