на Никол Забирах дъщеря си от градина, когато внезапно заваля. Хората край мен ми казваха: "Бързайте, да не ви навали"
Какво по-хубаво от това да вървиш в дъжда със дъщеря си, да те облива лятната вода (сякаш чай от луднала вода) да се усештащ - мокра, дъхава и дива...
Сред налетите със вишни плод за миг да спреш от сладост укротена, с ръце да плеснеш, да се засмееш на хората, разперили чадър, уплашени от капките дъждовни - забързани, подтичващи, тегловни...!
Спасени ли са? Или само аз съм възродена? Защото какво по-хубаво от това да си в уханен дъжд, с липа и с нестихващия смях на дъщеря си!
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.
Няма нищо по хубаво от летен дъжд!!!
Поздрави !!!