На дъжда
на Никол
Забирах дъщеря си от градина, когато
внезапно заваля. Хората край мен ми
казваха: "Бързайте, да не ви навали"
Какво по-хубаво от това
да вървиш в дъжда със дъщеря си,
да те облива лятната вода
(сякаш чай от луднала вода)
да се усештащ - мокра, дъхава и дива...
Сред налетите със вишни плод
за миг да спреш от сладост укротена,
с ръце да плеснеш, да се засмееш
на хората, разперили чадър,
уплашени от капките дъждовни
- забързани, подтичващи, тегловни...!
Спасени ли са? Или само аз съм възродена?
Защото какво по-хубаво от това
да си в уханен дъжд, с липа
и с нестихващия смях на дъщеря си!
20.06.1999г.
Забирах дъщеря си от градина, когато
внезапно заваля. Хората край мен ми
казваха: "Бързайте, да не ви навали"
Какво по-хубаво от това
да вървиш в дъжда със дъщеря си,
да те облива лятната вода
(сякаш чай от луднала вода)
да се усештащ - мокра, дъхава и дива...
Сред налетите със вишни плод
за миг да спреш от сладост укротена,
с ръце да плеснеш, да се засмееш
на хората, разперили чадър,
уплашени от капките дъждовни
- забързани, подтичващи, тегловни...!
Спасени ли са? Или само аз съм възродена?
Защото какво по-хубаво от това
да си в уханен дъжд, с липа
и с нестихващия смях на дъщеря си!
20.06.1999г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Женина Богданова Всички права запазени
