29 nov 2008, 21:13

На един кмет

  Poesía » Civil
1.5K 0 8

В този наш краткотраен живот,

изпълнен със лудост, интриги и злоба,

някой си мисли, че е полубог,

друг се държи като царска особа.

Мислиш, че си безсмъртен, велик

и предстоят ти победи и слава,

току виж станал си спомен за миг

и за какво ти е всичко тогава.

Като омагьосан участваш в игра,

безумна рулетка за власт и богатство,

не мислиш, че утре ще станеш на прах,

суета и измама животът е, братко.

Ти казваш ''Какво от това?'' - и си прав,

защото животът, дори краткотраен,

си влюбен във него, дори си готов,

всичко останало да забравиш.

И продължаваш, устремил се напред

в поредната битка. Дано я спечелиш!

Дано да излезеш от нея със чест,

че само това ще остане след тебе.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Бояна Драгиева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....