6 abr 2007, 3:17

На един поет

  Poesía
664 0 7
Рицарски поклон. В очите възхищение.
Колко нетипично. Чак смутена съм.
Как не те боли от разхищение
на доблести, обноски, добродетели?
И ръка целуваш. Устните ти топли са.
Толкова възбуждащо. Засрами ме.
Дланите ми притеснено  потни са,
а нозете потреперват сламени.
Как намери таз пътека тайна, скитнико?
Прокрадна се галантно във сърцето ми
и вдъхна нова прелест на завивките,
от скука застудели, посивели.
Рисуваш с шпага цветно по завесите,
а после рецитираш ми поеми.
Но знам, че още няколко принцеси
нуждаят се от ценното ти време.
Когато ме целуваш гледаш в мене
и в този миг съм твоята единствена,
плътта ми още век за теб ще стене,
душата ми за теб ще е разлистена.
А тръгваш си с поклон. Длан на сърцето.
След теб - сърце разбито, катастрофа.
И знам си, о, прекрасни ми поете,
че просто съм поредната ти строфа

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Катя Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...