катеринарина (Катя)
331 972
6 abr 2007, 3:17

На един поет 

  Poesía
526 0 7
Рицарски поклон. В очите възхищение.
Колко нетипично. Чак смутена съм.
Как не те боли от разхищение
на доблести, обноски, добродетели?
И ръка целуваш. Устните ти топли са.
Толкова възбуждащо. Засрами ме.
Дланите ми притеснено  потни са,
а нозете потреперват сламени.
Как намери таз пътека тайна, скитнико?
Прокрадна се галантно във сърцето ми
и вдъхна нова прелест на завивките,
от скука застудели, посивели.
Рисуваш с шпага цветно по завесите,
а после рецитираш ми поеми.
Но знам, че още няколко принцеси
нуждаят се от ценното ти време.
Когато ме целуваш гледаш в мене
и в този миг съм твоята единствена,
плътта ми още век за теб ще стене,
душата ми за теб ще е разлистена.
А тръгваш си с поклон. Длан на сърцето.
След теб - сърце разбито, катастрофа.
И знам си, о, прекрасни ми поете,
че просто съм поредната ти строфа

© Катя Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??