6 апр. 2007 г., 03:17

На един поет

666 0 7
Рицарски поклон. В очите възхищение.
Колко нетипично. Чак смутена съм.
Как не те боли от разхищение
на доблести, обноски, добродетели?
И ръка целуваш. Устните ти топли са.
Толкова възбуждащо. Засрами ме.
Дланите ми притеснено  потни са,
а нозете потреперват сламени.
Как намери таз пътека тайна, скитнико?
Прокрадна се галантно във сърцето ми
и вдъхна нова прелест на завивките,
от скука застудели, посивели.
Рисуваш с шпага цветно по завесите,
а после рецитираш ми поеми.
Но знам, че още няколко принцеси
нуждаят се от ценното ти време.
Когато ме целуваш гледаш в мене
и в този миг съм твоята единствена,
плътта ми още век за теб ще стене,
душата ми за теб ще е разлистена.
А тръгваш си с поклон. Длан на сърцето.
След теб - сърце разбито, катастрофа.
И знам си, о, прекрасни ми поете,
че просто съм поредната ти строфа

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Катя Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...