6 апр. 2007 г., 03:17

На един поет

663 0 7
Рицарски поклон. В очите възхищение.
Колко нетипично. Чак смутена съм.
Как не те боли от разхищение
на доблести, обноски, добродетели?
И ръка целуваш. Устните ти топли са.
Толкова възбуждащо. Засрами ме.
Дланите ми притеснено  потни са,
а нозете потреперват сламени.
Как намери таз пътека тайна, скитнико?
Прокрадна се галантно във сърцето ми
и вдъхна нова прелест на завивките,
от скука застудели, посивели.
Рисуваш с шпага цветно по завесите,
а после рецитираш ми поеми.
Но знам, че още няколко принцеси
нуждаят се от ценното ти време.
Когато ме целуваш гледаш в мене
и в този миг съм твоята единствена,
плътта ми още век за теб ще стене,
душата ми за теб ще е разлистена.
А тръгваш си с поклон. Длан на сърцето.
След теб - сърце разбито, катастрофа.
И знам си, о, прекрасни ми поете,
че просто съм поредната ти строфа

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Катя Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....