11 mar 2007, 18:44

На една умора

  Poesía
1.1K 0 5
Гнева е огнен кислород -
пропадане покрай горящите етажи на света,
към твърдия му асвалтиран под -
светът, отпиващ чаша вино в здрача на нощта.

"Президентът посети Бразилия и Уругвай..."
"...важно е икономисването на гориво..."
Дай, Боже, на всички ни раздай... воля и надежда!
Не стига вече чашата му с вино...

Разкъсаните струни на китара
Викът, разкъсан в гърлото до кръв...
полепнала по обективите остава...
На света етажната жарава...

"В памет на загиналите на една..." умора.
Усещаш ли пролетната ни умора
на финансовата ни култура!!!
На асвалта кървавата политура...

"Европейски ден..."
Света и... "Парламентарно заседание".
За теб и мен... една умора, в света ни настървен
за глътка нефт...за глътка въздух - общото призвание...

Свобода!
Къде и как...Кога?!!

В памет на загиналите от една... умора!
Пропадане край горящите етажи на света,
допиващ чашата си с вино,
в здрача на нощта... небесно кино...

Във утрото на гражданската ни война,
ще пием ли със тебе още вино?
До кога?!!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Димитър Ганчев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...