4 oct 2019, 23:39

На Есента

  Poesía » Otra
848 0 0


Оставал ли си някога безмълвен
пред красотата на разлагащите се листа?
Гледал ли си как небето кротко бълва
облаците със изкрящата им сивота?

 

Разпознавал ли си някога боите,
със които нощите са нарисувани?
Играл ли си на криеница с дните, 
които, докато намериш - са изгубени?

 

Заглеждал ли си се понякога в природата-
през октомври как подготвя се за самотата,
след шума на лятото и стъпките на хората
есента мълчи, защото е сезонът на душата.

 

Излей ми,Есен твоята душа
и нека капе мъката ти със листата,
които се превръщат в злато на мига,
щом докоснат със лицето си земята.

 

Нека вдъхна си от тебе, Есен,
от твоите лютиво-сладки и богати
на канела, мед и тъжна песен
оранжево-червени аромати.

 

Зная, гледа ме с престорена усмивка,
зад която винаги виси едно „обаче“,
днес не й е весело или за снимка,
да оставим Есента поне веднъж и тя да си поплаче

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Радост Вълчева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...