На Ева
Ох, Евче, Евче,
мило мамино бебче!
Твойта стара майка
не спира да се вайка.
Че Беба иска да ни избяга.
Баща ти хич не го засяга.
Не спира цял ден да си чати
не мисли мен и дъщеря си.
На него в чата му е драго,
там намира своето благо.
С проблемите си сме досадни
и вероятно сме му гадни.
Не ми пука какво мисли,
дали мислите му са чисти.
За теб живеех до сега -
любимата ми дъщеря.
Какво ли вече ми остава?
Със психиката нещо става,
след проблемите с баща ти
стабилността ми се разклати.
Ох, чедо на майка, добре помисли,
за своето бъдеще добре размисли,
мъничко и за майка си помисли,
на главата и се струпаха много беди.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
