Не бях идвал от доста време.
Отворих вратата, последва изскърцване, тихично шепнейки и връщайки ме назад към детството. С прескачането на прага усетих аромата на боб, който къкреше на старата печка Вулкан. Дядо правеше цигари на машинката, която лично му била подарена от Бай Тошо през Соца. Поне така казваше. Баба готвеше нещо. Все едно знаеше, че ще дойда. Седнахме. Хапнахме. След доста пъти "Гладен ли си още?", "Стигна ли ти?", успях да убедя баба, че съм сит. Питаха ме как е учението, работата. Поговорихме за днешната младеж, за жени, за политика, която пък беше любима тема на дядо.
Бяха щастливи, аз също.
Малко му трябва на човек, нали?