Nov 11, 2017, 10:59 PM  

На гости

  Poetry » Other
666 0 1

Не бях идвал от доста време.
Отворих вратата, последва изскърцване, тихично шепнейки и връщайки ме назад към детството. С прескачането на прага усетих аромата на боб, който къкреше на старата печка Вулкан. Дядо правеше цигари на машинката, която лично му била подарена от Бай Тошо през Соца. Поне така казваше. Баба готвеше нещо. Все едно знаеше, че ще дойда. Седнахме. Хапнахме. След доста пъти "Гладен ли си още?", "Стигна ли ти?", успях да убедя баба, че съм сит. Питаха ме как е учението, работата. Поговорихме за днешната младеж, за жени, за политика, която пък беше любима тема на дядо.
Бяха щастливи, аз също.
Малко му трябва на човек, нали?

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Константин Стефанов All rights reserved.

...

Comments

Comments

  • Да, но това е на пръв поглед. Сбъркали сме мерките. Това малко, твоето малко, е най-голямо!

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...