На гости
Ще ти дойда на гости
с вода и със вино
на задушница, точно
на кръгла година.
Ще прелея, ще пийна,
а после ще плача
докато пак те видя,
сянка малка във здрача.
Пак невидима, топла
ще те скрия във мене,
да погалиш отново
двете длани студени.
Да ми спомниш тогава,
че животът е кратък
и ще бъдем пак двама
от ръба му нататък.
Виж, сега си отивам,
ще се върна във къщи,
имам хиляди малки
нещица да довърша.
Да отгледам децата,
да оправя улука,
сам да пия до късно
във таванската скука.
Да работя до тъмно,
уморен да си легна,
със шишето мастика
и тъга непотребна.
Но ще стана накрая
тук за всички излишен
и ще дойда в безкрая
на живота предишен.
Да превърна със тебе
вечността във постеля,
тишината във обич
и безкрая – в неделя.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Ивайло Цанов Todos los derechos reservados
