12 ago 2009, 9:48

На Иван

  Poesía » Otra
826 0 1


Отиде си, без да си кажем сбогом.
Но Бог е вече с теб, нали?
Не вярваше в това!

Отиде си безгласно,
защото силен бе гласът в живота ти.
Но ехото се ражда...

Отиде си безшумно,
но песента на листопада ти ще пее в нас -
короната ти бе голяма.

Отиде си дървото,
но животът в теб остана,
за да прощава!

Моля те, прости!

 

 

На 05. 08 .09.

почина големият български композитор Иван Димов

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Варя Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...