12.08.2009 г., 9:48

На Иван

828 0 1


Отиде си, без да си кажем сбогом.
Но Бог е вече с теб, нали?
Не вярваше в това!

Отиде си безгласно,
защото силен бе гласът в живота ти.
Но ехото се ражда...

Отиде си безшумно,
но песента на листопада ти ще пее в нас -
короната ти бе голяма.

Отиде си дървото,
но животът в теб остана,
за да прощава!

Моля те, прости!

 

 

На 05. 08 .09.

почина големият български композитор Иван Димов

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Варя Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...