На изток от Северния полюс

3 jul 2009, 22:52

Poesía

547 0 0

Смислово безмислено упорство,

само на няколко парсека,

чувал е някой за донорство:

- Бесете веднага на прусека*.

Класически, по класа разделени,

подредени по рафтове прашни.

И мрачни, изтикани по върховете,

нозете тъпчат думите езически.

Мислите на вятъра – утайка

от ситото на слънчовата сянка,

попаднали във кратера – фантазия

Тогава няма „Мила” – мразя я.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.