5 feb 2008, 17:22

На Кирил

584 0 1

Коя съм аз за теб...

един експеримент социален...

или градината на твоите желания...

Не знам, но иска ми се аз да зная...

желанията ти да оправдая...

Мълчиш...

а аз при всеки поглед твой

очаквам трепетно да разгадая...

Мечтите, въжделенията твои...

Покоя да получа след въпросите безбройни...

В съзнанието ми, които раждат се в безкрая...

или на любовта или на самотата...

В която аз, обречена сред суетата,

вървя през шеметното време...

На истински, реални нам проблеми...

Кажи ми, скъпи, успокой душата,

която толкова терзания понесе...

Дали и днес не ще получи отговор

на въжделенията свои...

или отново ще заключи врата,

открехната с надежда

към своя свят, към твоя свят...

не знам... но иска ми се да прегърна...

аз вярата в твоя храм...

Дано успея да възвърна

отново любовта за нас...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Светлана Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...