На Кирил и Методий
Шуми сред розите сподавен стон,
на пеперудени криле се носи знанието,
пред сакралното слово сторваме поклон
с пречистено съзнание.
Изпепеляващото утре
ще се вплете във просветените души,
като дейците Кирил и Методий
гордо ще опишем с буквите мечти.
Крещи сред тишината съвестта -
не заравяй в чуждата земя сърцето,
продължи в родната страна
пътя на вековната просвета.
Утре пак по ваший път -
сляп, нелек и мрачен,
ще стоварим знанията си на гръб
и ще продължим дори в здрача.
Стихотворението е писано на 24.05.2009 г. Направих някои редакции и в крайна сметка това е резултатът.
Моля за вашето мнение.
© Радосвета Петрова Todos los derechos reservados