28 dic 2008, 13:02

На Коледа

1.3K 0 22

НА КОЛЕДА

 

 

Очите ми, вперени в бъдника,
бавно изгарят.
Камината... стаята...
клончето с дъх на смола...
Жестоко сама съм сред тях,
и това се повтаря.
А помня на Коледа
как съм щастлива била! 

Отчупвам на всеки
парченце от бялата пита.
Оставям едно и за теб -
при това на Исус.
О, Боже! Във него
паричката бяла е скрита!
А тебе те няма...
Светът ми е празен и пуст. 

Наоколо сенки на пламъци
диво танцуват.
Във пълната чаша
искрящото вино горчи.
В прозореца с вятъра леден
снежинки лудуват,
и само сърцето в гърдите
ранено мълчи. 

Угасва на свещника
сетна ненужна свещица.
Угасват надежди, мечти
и си тръгва сънят.
Навън го посреща със крясък
замръкнала птица,
навярно загубила
верния път за дома!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Теменужка Маринова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Много красив стих!
    и толкова наситен с емоция, с аромати, цветове, игра на светлината....
    майстор си и се радвам, че попаднах на стиховете ти
    Благодаря!
  • Колко болка и колко красота има в твоя стих ! Поздрави !
  • Много стилно написано, малко тъжно и ...... истинско. Поздрав! Писах ти и на пощата надявам се да ми отговориш скоро.
  • Много хубав стих!!!И ЗА МНОГО ГОДИНИ!!!ПОЖЕЛАВАМ ТИ МНОГО ЗДРАВЕ,ЩАСТИЕ И КЪСМЕТ ПРЕЗ НОВАТА 2009-ТА ГОДИНА!!!ПОЗДРАВ И ПРЕГРЪДКА!!!
  • !!!
    Знаеш...

    Честита Нова година, Нуше!

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...