От тази пепел знам какво остана ни.
Един догарящ спомен. Да ни пари.
Не знам какво бе "писано" за двама ни,
но пак болят ме стиховете стари...
Които забраних си да поглеждам...
(След прочита им все се разпилявам).
Опитах да те няма. Неизбежно е!
Дори когато тръгвам си... оставам.
Оставам... Но дали те топли вечер
едничката утеха - че ме има?
Че само "на хартия" съм далече?
Дали това те топли? Идва зима... ...