На косъм
От тази пепел знам какво остана ни.
Един догарящ спомен. Да ни пари.
Не знам какво бе "писано" за двама ни,
но пак болят ме стиховете стари...
Които забраних си да поглеждам...
(След прочита им все се разпилявам).
Опитах да те няма. Неизбежно е!
Дори когато тръгвам си... оставам.
Оставам... Но дали те топли вечер
едничката утеха - че ме има?
Че само "на хартия" съм далече?
Дали това те топли? Идва зима...
и... иска ми се просто да си тук.
От липсата на дланите ти гасна.
Ако заспя в прегръдките на друг,
дали ще те подгони ревност бясна?
Дали ще дойдеш с първото такси?...
Дали пък няма вече да е късно?...
На косъм днес сърцето ми виси...
Недей му позволява да се скъса!
Павлина Соколова
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Павлина Соколова Всички права запазени
