От тортата си цветна късче сладост
за здраве ви поднасям в ден рожден,
парченце радост от живот торнадо,
преминал като миг, но отреден.
Живях го и живея, смятам честно,
ни малко, ни пък много са за мен
пет до осем – цифрите протестни,
дойдоха си, е... нека са в подем.
И с тях ще свикна, само да съм жива,
тъй както свиквах с цифрите пред тях,
щом орис са ми, значи продължава
денят да ми предлага други шанс.
Шансът да опитвам нещо ново,
излязла от статуквото без страх,
например да разказвам пак чрез слово,
на младите за старостта, без срам.
Че в нея има блянове, надежди,
бушуват още бурни ветрове,
цветя се раждат нежни, белоснежни
щом зрънцето любов в душа расте.
© Таня Мезева Todos los derechos reservados