May 14, 2020, 12:55 AM

На крачка от мъдростта

  Poetry
998 2 8

От тортата си цветна късче сладост
за здраве ви поднасям в ден рожден,
парченце радост от живот торнадо,
преминал като миг, но отреден.

Живях го и живея, смятам честно,
ни малко, ни пък много са за мен
пет до осем – цифрите протестни,
дойдоха си, е... нека са в подем.

И с тях ще свикна, само да съм жива,
тъй както свиквах с цифрите пред тях,
щом орис са ми, значи продължава
денят да ми предлага други шанс.

Шансът да опитвам нещо ново,
излязла от статуквото без страх,
например да разказвам пак чрез слово,
на младите за старостта, без срам.

Че в нея има блянове, надежди,
бушуват още бурни ветрове,
цветя се раждат нежни, белоснежни
щом зрънцето любов в душа расте.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Таня Мезева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...