На края на думите

В безброя от думи разбрах, че и те си имат край

и ето ме, стоя на него, безмълвен със зашитата уста...

... А гледката е просто амфаза на гърба ти -

отдалечаваща се в улицата разплакана жена.

Като че ли всичко, което ни разделя, си има пълно право

и казват, че след време остават само хубавите спомени.

А лошите са просто причината да бъдем разделени, драга,

на двата брягя, на реката, която със солени сълзи сме отронили.

Но ти бъди все така влюбена в живота, Единствена моя,

сега съм просто мастило в хартия, така че не сричай...

Помни ме буква по буква, до последния ред, който дава фирà,

направи ме безсмъртен и ощавен, в ролята на древен обичай...

... И нека след многото години ни срещне случайно рандеву,

а отливите на общото ни минало да мокрят ходилата, белязани от рани.

И в края на деня да те усещам близо, във всяко вуду-дежавю,

спотайващо се в естеството на душата ми, кръстено на тебе - Ради...