Obra no adecuada para menores de 18 años
Ку искати са смейти, амъ мен ми са риве!
Устанаф бес либовник, клета!!!
Жалейти ма, намен пунежи ми са мре...
а койту не разбира ут прублема,
ша зъмола - ич дъ ни са спира да чите!
___________________________________________________
Да ви разпраям, 'начи, снощи що са случи.
Ма не, чи съм клюкарка. Не бе, НЕ!
Седа си аз на компъ, дрема кът мисиркъ,
а Нещу 'зе да светка... ей гу де.
Нали Ентелигентка си съм - гледам,
у кюту некуй иска да ми пиши...
Отвърнаф му тъка: "О, мили, хай!"
Нали тъка са вика по чужбински?!
И запузнавани слид туй пудефми.
Нъсрещъ - некъкъф младок.
И мисла, и очите ОчОчориф:
Излезна ми късметя, брей!
(Да н' ви убиснявам, 'начи,
чи гу пузнаваф дажи некогиш.)
Та, си мълча и са чочоря:
Той: "Колко ми е драго!!!
От къде си, що си?"
(Брей, можи ли да каже някуй,
колку ли ми ни личи куйя съм?!)
Па зеф на интиресна да са прая.
Поубясниф му туй-онуй, и кво, и що.
"Ти ко ми прайш? – из Еднъш го питаф.
Па той разпрая: Пиша със едно момЕ".
Брей, че и отракан! А не повни,
когиш със мен си йе писАл…
Уж аз напред съм с ЕГиНето…
В един мумент – ви казвам – са шашнаф!
И казвам му на оня: "Ади, чао!
Въпросче той виднага изпраскА:
"Ма чекай бе, не штеш ли да напраим секс?
Ма не убикновен, модерен - вика, –
и дажи многу, многу виртуален,
сига йи страшну актуалин.
Бреййй!…
Чи га станал йе толкуз оправин мЛадокъ?!
Ут как забрайл мъй, не ми й писАл,
сегиш решил да ма такова, в Нетъ.
Божкей!!! Къф ий мираклия!!! Ей, голям!!!
В земятъ да путъниш – пусти срам!
(Ма тук на вази само ша обадя:
на пейкътъ прублема да ришим -
ша са приструвам - мисла си,
аз 'моа, и ша пъшкам, дажи…
Ма га ма чуй, ша има да си зема - от Михаля!
А кметя да си придприеми не'кви мерки
за мудернити, тъквизи тихнулогии.
Разврат!!! У кюту да са праят разни оргии...
И та молам, начи, Кмете, чи си най-курназ!
Чи тъй - сига де, на думатъ да дода:
Сидя си аз и пуля се у компа,
викам му на оня: "Да стани, ка`ту си решил!
Ма има и идна пундробнос -
не съм май вещъ в тъз новичка наука".
Той вика: "Ти не бой са! Аз ша та науча!"
А будната ми сЪвес` в мене вряка!
Ам тъй де, да ни съм бръмчалка?!
Па и той – куга са'й очочорил толкус?!
Чиляк уж арен беши, ма са й сдухал, ясну…
И доста са й ошлайфал , начи...
Тю, да са не види!!!
Тц, тц, тц…
Чи, толкус време нЕ ми са й обаждал,
чи дажи можи и да ма й забраил,
ма -НА! научил занъятя.
И тъй седяф, и гледаф, изтъпяваф...
Брей ! – мисла си – как ша става тая?!
Амъ… нЕма де да идъ - затърпяф…
И почнафми да си гуворим! Тайну!
"Ша са разфърлиш, вика, ша са пуумачкаш,
и язе – тука. Докат съм гутов - след малку".
Брей! Кви са тии чудесии? Онимяф!
Туй било начи, либофта, и виртуална!!!
Па баба ми ши кажи: "Божей! Накъде въри свитъ?!"
На негу викам: "Ади давай!"
(Хе, хе, хе! Пък тайничку ша гу излъжа -
нали ни съм ут фчера! – някак си –
ут приказки ша я дукарам. Мога гу!)
Божкеййй! И нал съм дявулита… ПозъСмяф са.
А оня светкъ: "Ади ощи малку -
и азе съм гутов!"
"Бре! Чекай! – викам, - мноу бързаш,
ас тамън сам са разфърляла!
Нидей! Дай двамъта да свършим…"
…
Е, А познайте, кво станА накрая?
Тамъъън и двама да путъними в икстаз,
и… токъ спря… а ,бре, свърши!
ЕОН-а дръпна шалтера тугаз.
Сига?! Боже! С пустия си мой късметь -
тамъъън… да гу дувърша…
И останъл, зер, чиляк на букаи…
Къ нема дъ съ хилиш ду припадъни?
Та… днеска, зер, ут мислини мъ й тръшнала идна главъъъ…
/Писано под редакцията на petinka67 (Романтична душа) -
с много благодарности за оказаната помощ!/© Нели Todos los derechos reservados
Па дзвънни един талафон приди тува, а?