31 oct 2008, 10:02

На където и да тръгна сега...

  Poesía » Otra
1.1K 0 5
 

На където и да  тръгна сега...

 

 

 

Не  искам да тръгвам на никъде,

да си остана,  искам,  при теб.

На където и  да тръгна  сега,

всеки  път  води  към  теб,

към която  звезда да  потегля,

все при  тебе води ме  тя.

И  която  и  мисъл  да  хвана,

тя със  тебе ме свързва сега.

Вдигам  поглед  и  виждам  те там.

Ти си  близко  и  толкова,  толкова

малко  дели ме  от  теб.

Ти си  близко -  ала така си далеч.

И  вървя  все по звездите,

следвам  свойта  пътека към теб.

И  да  тръгна на другаде,

само пътя  по  дълъг  ще  бъде,

но ще  ме върне  отново при теб.

Сега са ми  нужни - сили ми дай,

пак  при тебе се  връщам безсилен.

Пътя  го  знам и  измъчен се  вдигам,

ала сили ми трябват,

вяра ми дай.  Пътя  сам ще  намеря.

Само малко ми трябва кураж.

Дай ми сега ти  пътеката  своя.

А обич аз имам за нас.

 

 

ЕТ МАЧИБО  -  2008 г

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© ЕТ МАЧИБО ЕДИНАКА Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • всички пътища водят към нея...защото я обичаш...вярвай...с обич.
  • Благодаря Ви - Таня като се замисля наистина вярата е в всеки човек и си е неговото спасение, но когато любовта на любимия ти човек ти дава увереност , можеш да направиш чудеса Весела тази пътека е звездна и е толкова красива , че нямам нищо против да заспивам на нея и на нея да се събуждам докато стигна до където трябва защото се надявам че тя край няма. Благодаря ти за стимулиращия послепис от пресния стих Радвам се че ти е харесало.
  • Дочаках го (новия стих), прочетох го...харесах го...очаквам следващия!

    ПОЗДРАВ!
  • "На където и да тръгна сега,

    всеки път води към теб..."

    Браво, Единак, май не си сам. Кураж! Пътеката със сигурност е все там!
  • Вярата е в самия теб!
    Поздрави за прекрасния стих!

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...