На лицемерите...
Аз съм такава - наивна, добричка...
и често ме лъжат за много неща.
Но днеска нарочно заставам пред всички
и щЕ им припомня аз всяка лъжа.
На тези, които в ръцете измамни,
държаха позорно, тях, мойте лица
и тези, които ламтяха безсрамно
за моята обич, говоря сега.
На всички, които се смяха зад мене,
на тези, които край мен са били...
На тези, които почитах без време,
на тези, които са фалш и злини...
На тези, които държах за ръце,
когато пропадаха в яма бездънна,,
на тях, за които разтворих сърце,
а в техните, користни, тъй и не съмна...
На тез, за които със слепи очи,
отворих дома си, приписах неща,
които не виждах така, че личи,
че те са измамни, реални не са.
На тези, които в моменти на скръб
очите ми бърсаха с мръсни парцали,
а после са чакали, видят ли гръб,
да вникнат в събраните мои кошмари.
За всичките тези измамни лица,
душата си цяла, без мисъл, отворих,
заключих ги в светли, просторни крила...
Надеждите в мене сама ги съборих...
На вас ви го пиша това писъмце!
Във него събрала съм всички дела,
на вас, дето липсва ви вярност, сърце,
поотделно ви казвам на всички - "ела!".
Защо се отдръпнахте, има ли болка?
Че знам ли ви плаши, коварен, страха?
Нима нещо трепнало... съвест, до колко...?
Аз вече простих ви... Лъжете сега!!!
Благодаря, на всички във форума за милите думи! Наистина отдавна не съм публикувала нищо ново, дано и това Ви хареса! Не съм Ви забравила, чета Ви с удоволствие...
© Деница Красимирова Todos los derechos reservados