28 ene 2015, 7:35

На лицемерите...

  Poesía » Civil
912 0 1

На лицемерите...


Аз съм такава - наивна, добричка...

и често ме лъжат за много неща.

Но днеска нарочно заставам пред всички

и щЕ им припомня аз всяка лъжа.


На тези, които в ръцете измамни,

държаха позорно, тях, мойте лица

и тези, които ламтяха безсрамно

за моята обич, говоря сега.

На всички, които се смяха зад мене,

на тези, които край мен са били...

На тези, които почитах без време,

на тези, които са фалш и злини...

На тези, които държах за ръце,

когато пропадаха в яма бездънна,,

на тях, за които разтворих сърце,

а в техните, користни, тъй и не съмна...

На тез, за които със слепи очи,

отворих дома си, приписах неща,

които не виждах така, че личи,

че те са измамни, реални не са.

На тези, които в моменти на скръб

очите ми бърсаха с мръсни парцали,

а после са чакали, видят ли гръб,

да вникнат в събраните мои кошмари.

За всичките тези измамни лица,

душата си цяла, без мисъл, отворих,

заключих ги в светли, просторни крила...

Надеждите в мене сама ги съборих...

На вас ви го пиша това писъмце!

Във него събрала съм всички дела,

на вас, дето липсва ви вярност, сърце,

поотделно ви казвам на всички - "ела!".


Защо се отдръпнахте, има ли болка?

Че знам ли ви плаши, коварен, страха?

Нима нещо трепнало... съвест, до колко...?

Аз вече простих ви... Лъжете сега!!!

 


Благодаря, на всички във форума за милите думи! Наистина отдавна не съм публикувала нищо ново, дано и това Ви хареса! Не съм Ви забравила, чета Ви с удоволствие...

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Деница Красимирова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Тези, за които си писала, не заслужават да бъдат увековечени. Пиши за добрите хора, сигурно познаваш поне един добър човек!

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...