28 ene 2015, 7:35

На лицемерите...

  Poesía » Civil
909 0 1

На лицемерите...


Аз съм такава - наивна, добричка...

и често ме лъжат за много неща.

Но днеска нарочно заставам пред всички

и щЕ им припомня аз всяка лъжа.


На тези, които в ръцете измамни,

държаха позорно, тях, мойте лица

и тези, които ламтяха безсрамно

за моята обич, говоря сега.

На всички, които се смяха зад мене,

на тези, които край мен са били...

На тези, които почитах без време,

на тези, които са фалш и злини...

На тези, които държах за ръце,

когато пропадаха в яма бездънна,,

на тях, за които разтворих сърце,

а в техните, користни, тъй и не съмна...

На тез, за които със слепи очи,

отворих дома си, приписах неща,

които не виждах така, че личи,

че те са измамни, реални не са.

На тези, които в моменти на скръб

очите ми бърсаха с мръсни парцали,

а после са чакали, видят ли гръб,

да вникнат в събраните мои кошмари.

За всичките тези измамни лица,

душата си цяла, без мисъл, отворих,

заключих ги в светли, просторни крила...

Надеждите в мене сама ги съборих...

На вас ви го пиша това писъмце!

Във него събрала съм всички дела,

на вас, дето липсва ви вярност, сърце,

поотделно ви казвам на всички - "ела!".


Защо се отдръпнахте, има ли болка?

Че знам ли ви плаши, коварен, страха?

Нима нещо трепнало... съвест, до колко...?

Аз вече простих ви... Лъжете сега!!!

 


Благодаря, на всички във форума за милите думи! Наистина отдавна не съм публикувала нищо ново, дано и това Ви хареса! Не съм Ви забравила, чета Ви с удоволствие...

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Деница Красимирова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Тези, за които си писала, не заслужават да бъдат увековечени. Пиши за добрите хора, сигурно познаваш поне един добър човек!

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...