26 abr 2008, 8:00

На листата приличаме ние

  Poesía » Otra
1.2K 0 1
На листата приличаме ние -
безметежни, безгрижни деца,
само вятър заплахата крие - 
да откъсне наште стъбла.
От дървото - семейство навеки
ни отнася със шеметен бяг,
заблудени, безпомощни вече
да открием ний приказен бряг.
Да ни носят вълните в безкрая,
да ни къпят във унес лъчи,
ето, идва на лятото края,
този полет май вече горчи.
Неусетно жълтеят листата,
неусетно животът върви,
ала слънцето винаги зная
и над нас, и над нас ще блести.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Еллора Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...