26.04.2008 г., 8:00

На листата приличаме ние

1.2K 0 1
На листата приличаме ние -
безметежни, безгрижни деца,
само вятър заплахата крие - 
да откъсне наште стъбла.
От дървото - семейство навеки
ни отнася със шеметен бяг,
заблудени, безпомощни вече
да открием ний приказен бряг.
Да ни носят вълните в безкрая,
да ни къпят във унес лъчи,
ето, идва на лятото края,
този полет май вече горчи.
Неусетно жълтеят листата,
неусетно животът върви,
ала слънцето винаги зная
и над нас, и над нас ще блести.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Еллора Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...