Любовта ми към теб е искрена и чиста,

нищо,че понякога върху ти я изливам като буря.

Моето сърце в пламъци гори блажени,

и може би затуй понякога от мен се чувстваш изгорен.

Когато твоя поглед върху мен се спре- политам

... и с главоломна сила се стоварвам върху теб!

Сигурно затова се чувстваш наранен?

Казваш "Любовта ти ме убива!",

но, скъпи, аз без теб не мога нито ден!

Кого ще задушавам в своите прегръдки?

Кого до синьо ще целувам пак и пак?

На кого ще крещя със своите милувки?

... Мили, аз съм пътникът за твоя влак!

Ах, любов, дори да тръгнеш аз пак след теб ще тичам,

за да те обвия/убия в моя поглед замъглен.