Любовта ми към теб е искрена и чиста,
нищо,че понякога върху ти я изливам като буря.
Моето сърце в пламъци гори блажени,
и може би затуй понякога от мен се чувстваш изгорен.
Когато твоя поглед върху мен се спре- политам
... и с главоломна сила се стоварвам върху теб!
Сигурно затова се чувстваш наранен?
Казваш "Любовта ти ме убива!",
но, скъпи, аз без теб не мога нито ден!
Кого ще задушавам в своите прегръдки?
Кого до синьо ще целувам пак и пак?
На кого ще крещя със своите милувки?
... Мили, аз съм пътникът за твоя влак!
Ах, любов, дори да тръгнеш аз пак след теб ще тичам,
за да те обвия/убия в моя поглед замъглен.