enfant (Ивелина)
33 35
11 feb 2009, 18:01

На майка ми 

  Poesía
569 0 2

 

Мирисът на люляк ме пренесе

някак неусетно в отминалите дни.

Лекият ветрец отново ми донесе

свежестта на слънчевите утрини.

 

Нима бе толкова отдавна,

когато ти ме водеше напред.

Хваната за твоята ръка,

света откривах аз навред!

 

А през вечерите късни

в домашния уют,

възпитаваше у мене

момичето-жена, тръгнало по своя път!

 

Толкова от себе си ми даде,

колкото за цял един живот.

Ти в мене твоето сърце остави,

да тръпне с моите несгоди то до гроб.

 

Така израснах аз без страх

за утрешния ден,

успях да съхраня частицата

от теб в мен!

Защото зная, че където и да си,

любящият ти поглед все за мене ще следи.

И дори мъчни да са моите дни,

твоята прегръдка топла ще ме утеши...

© Ивелина Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??