Мирисът на люляк ме пренесе
някак неусетно в отминалите дни.
Лекият ветрец отново ми донесе
свежестта на слънчевите утрини.
Нима бе толкова отдавна,
когато ти ме водеше напред.
Хваната за твоята ръка,
света откривах аз навред!
А през вечерите късни
в домашния уют,
възпитаваше у мене
момичето-жена, тръгнало по своя път! ...