На майка ми
Мирисът на люляк ме пренесе
някак неусетно в отминалите дни.
Лекият ветрец отново ми донесе
свежестта на слънчевите утрини.
Нима бе толкова отдавна,
когато ти ме водеше напред.
Хваната за твоята ръка,
света откривах аз навред!
А през вечерите късни
в домашния уют,
възпитаваше у мене
момичето-жена, тръгнало по своя път!
Толкова от себе си ми даде,
колкото за цял един живот.
Ти в мене твоето сърце остави,
да тръпне с моите несгоди то до гроб.
Така израснах аз без страх
за утрешния ден,
успях да съхраня частицата
от теб в мен!
Защото зная, че където и да си,
любящият ти поглед все за мене ще следи.
И дори мъчни да са моите дни,
твоята прегръдка топла ще ме утеши...
© Ивелина All rights reserved.
