На майката със болното дете

Ти, майко мила,

застанала на ръце със твоето дете.

На теб съдбата е отредила

с дете болно на ръце да си.

На кому ти грехове изкупваш,

на кому ти сторила си нещо зло,

че по лицето ти съсухрено

усмивка не видяла си.

Косите твои побелели са

от мъките големи по твоето дете.

И всяка бръчка твоя

показва нощите будни

над твоето болно дете.

Ти, майко,

колко мъки си видяла.

Пред теб прекланям се и аз дори.

Човекът отстрани стоял

и мъката в очите ти видял е.

Как искам аз да ти помогна.

Да преклоня глава пред теб.

За всичкото геройство твое,

проявено над твоето дете.

Как искам мъката ти да отнема.

Да я захвърля в океана аз.

Да видя усмивката желана,

да бъде тя и на твоето лице.

Ах, ако знаех аз лек за твоето дете,

морета и планини щях да преобърна.

И на теб лека аз да даря.

Затова ти се прекланям,

Майко,

и ръцете ти целувам аз.

Искам мъка нийде да не знаеш.

Искам само щастие да има

на нашата земя.