29 sept 2007, 11:47

На мама 

  Poesía
1825 0 12
Когато ми стане студено
и тъга рисува по мойто лице,
когато падам, от болка сломена,
лекува ме топлата ласка на твойте ръце!

Голяма си, мамо, за мен си светица!
Безмерна е твоята стъпка дори!
В живота трънлив назад не отстъпи,
а в моя живот свещица си ти!

Не ти беше леко, жесток беше пътя,
но всичко на всеки ти, мамо, прости!
Къде тази сила я беше стаила,
та болка, обида, горчилка стаИ?!

Обичам те, мамо, толкова много!
Обичам очите ти, твоя морал
и твоята нежно-красива тревога,
и всичко, що в тебе Бог е създал!

Обичам те, мамо, толкова много!
Ефирна мелодия в мойта душа!...
Написах, не стига, от обич не мога...
Обичам те, нека е само това...

© Виолета Зашева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??