Тайничко в мене дълго те чаках,

                        малко момченце, подарък за нас.

                        Ден и нощ молех се здраво да бъдеш

                        и ако може, с геранския глас.

                         И ето, съмна  на юли десети

                        и сладко мъниче ни каза здравей,

                        но пък какво тъй бързо се случи

                        и плъзна отвред горчива тъга?

                         Всеки ден виждах мъглата как пада,

                        но слънцето стисках в шепи за теб,

                        с мъка приемах горчивия залък

                        как чуждият вече твой татко ще е.

                          Твоят от време на време на заем,

                        сякаш закупил билетче за цирк,

                        смирено на прага чужд ще застава

                        с молба да те види - това ли си ти?

                         Здраво бъди, дете наше и мило,

                        и нищо, че кръстено още не си,

                        святата майчица и синът ù небесен

                        с ангел хранител ще те дари.