Jun 9, 2013, 6:51 PM

На Марти

  Poetry » Other
1.2K 2 0

                       Тайничко в мене дълго те чаках,

                        малко момченце, подарък за нас.

                        Ден и нощ молех се здраво да бъдеш

                        и ако може, с геранския глас.

 

                         И ето, съмна  на юли десети

                        и сладко мъниче ни каза здравей,

                        но пък какво тъй бързо се случи

                        и плъзна отвред горчива тъга?

 

                         Всеки ден виждах мъглата как пада,

                        но слънцето стисках в шепи за теб,

                        с мъка приемах горчивия залък

                        как чуждият вече твой татко ще е.

 

                          Твоят от време на време на заем,

                        сякаш закупил билетче за цирк,

                        смирено на прага чужд ще застава

                        с молба да те види - това ли си ти?

 

                         Здраво бъди, дете наше и мило,

                        и нищо, че кръстено още не си,

                        святата майчица и синът ù небесен

                        с ангел хранител ще те дари.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Николинка Русева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...