На Мери

24 feb 2015, 22:48 2015-02-25T08:56:30+02:00

Poesía » Otra

364 0 0

Потъваш...
Отново в сянката
на своя стар, меланхоличен свят.
Оплиташ в тъмните си къдри
безброй моменти.
И миглите ти галят
смирено с длани вечерта
през кадифените пердета,
а погледът ти сякаш я изгаря.
Не плачеш-
ти все си тъй болезнено ефирна,
само сълзите по лицето ти се стичат ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

На Мери

Искате да прочетете повече?

Propuestas